Моите уважения към Хосе Мария Бакеро. Беше голям футболист, беше важна част от един велик отбор на Барселона и постигна големи успехи. За съжаление обаче, треньорският занаят е нещо съвсем различно. Треньорите са подвластни на играта и резултатите, и когато липсват желаните резултати, те си отиват, тъй като няма как да изгониш едновременно 20 и повече футболисти.

А под ръководството на Бакеро този сезон Славия не само отстъпи от позициите си, но е и тотално разочарование на терена. Само една победа, и то щастлива, за шест мача, един равен и 4 загуби. Три от тях в последните три срещи, при голова разлика 1:10. След всичко това „белите“ са на дъното в класирането, на 14-то място, като зад тях са единствено големите атусайдери Пирин и Етър.

Играта на Славия също е кръгла нула, а защитата, която имаше репутацията на една от най-стабилните у нас, сега е втората най-слаба в групата на майсторите. Всичко това се вижда с просто око и не е нужно да си специалист, за да го забележиш.

При поледната загуба от ЦСКА 1948 феновете на Славия ясно показаха със скандиранията от трибуните, че искат Бакеро да напусне. Малко по-малко от ден след третото поред поражение ръководството учудващо мълчи по темата, най-вероятно заради тлъстата неустойка при уволнение.

Българският треньор обаче, ако бе на мястото на Бакеро, отдавна да е останал безработен. Така че Бакеро не само да казва, че е притеснен за поста, ами, ако е мъж, по-скоро да го освободи, защото нищо добро не чака Славия с Бакеро срещу възраждащия се Ботев в Пловдив след дни, и за да спре агонията на „белите“.