Едва ли има българин, който да не се гордее с Григор Димитров. Да, той не успя да изпълни нещата, които специалисти и бивши играчи му предсказваха преди 10 и повече години, но Димитров си остава най-добрият ни тенисист… може би за всички времена. Въпрос на гледна точка и дебатиране.
Аз самият изобщо не съм тенис специалист. Харесвам спорта, но дотам. Тактика, стилове, планове… всички тези неща са ми непонятни. Затова и няма да ви губя времето и да ви говоря за арсенала на Григор или да му давам акъл как да играе.
Днес, може би повече от всякога, българското общество е разделено на мини и на макро групи по всеки един аспект и проблем от ежедневието ни. Политически, икономически, социално, спорт, музика, образование… Каквото се сетите. Някои казват, че в това няма нищо лошо. Един харесва Левски, друг харесва ЦСКА. Един харесва Бойко Борисов, друг харесва Ахмед Доган. Един иска телешко, друг свинско. В спора и конкуренцията се раждала истината.
Но за мен иститната е, че това разделение е плод на добре премислени схеми, чиято единствена цел е дебългаризацията. Един „тренд“, както е модерно да се казва днес, който върви по план и с всеки изминал ден се приближава все повече и повече до крайната си цел – заличаването на историята ни и всичко българско. Занижаването на критериите ни за всичко. От месните продукти в магазина до числото, което избираме в деня на избори. Замислете се колко знае вашето дете за историята на родината си благодарение на това, което е научил в училище? С какво се гордеем днес? Къде е елитът, цветът на нацията? Кои са хоата, които да дават тласък напред на България и българите? На какво се радваме?
Чакайте, чакайте! Какво общо има тениса, Григор Димитров и дебългаризацията? Че Гришо е една от най-добрите ни реклами по света! Има, за съжаление, има доста общо… Спортът е отражение на процесите в една държава. Високите спортни постижения са плод на много тренировки, на много труд, много саможертви и мнооооого планиране и тактика. Но зад всичко това трябва да стои някакво финансиране. Един вид обезпечаване на таланта.
Ще предположа, че Република България не е дала нищо на Григор Димитров. Гришо отдавна не живее тук, в редките му изказвания на роден език си личи, че той го използва адски рядко. Натовареният календар го държи в чужбина за повече от 300 дни от годината. Нормално, професионалният спорт иска своите жертви. Смея да твърдя, че държавните и спортните ръководители на България нямат и 1% заслуга за успехите на Димитров. Вижте на какво прилича Българския национален тенис център и сами може да си отговорите на въпроса колко важен е тенисът за хората, които работят в ММС, НС, МС, Президентсво и още, и още…
Тогава защо по дяволите трябва да се сърдим на Гришо, че предпочете да играе на демонстративен турнир във Франкфурт под супер „cool“ псевдонима „G-Unit“, вместо да защитава цветовете на България в Купа „Дейвис“? Димитров не е играл в това състезание от 2015 г., това едва ли е изненада за някой. Гришо си гони личните цели, има си график и е повече от ясно, че си има приоритети.
Поредният тежък сезон е към своя край, умората започва да взима връх, той трябва да разпредели умно силите си и да си направи добър план за възможно най-силен край на годината. Димитров е професионален спортист в индивидуална дисциплина. Само той и никой друг е отговорен за своя успех.
И тук някъде идва реалността наречена Новак Джокович. 36-годишен сърбин от Белград, който спечели 3 от 4-те турнира от Големия шлем през тази година. Най-успешният мъжки тенисист за всички времена. Легенда не само в тениса, но и на спорта. Обожаван и боготворен в родината си. И с пълно право. Миналата неделя Ноле спечели Откритото първенство на САЩ. Финалът на US Open бе 49-ят официален мач на Джокович за тази година. Григор, който загуби в Ню Йорк в третия кръг, изигра своя 45-ти мач за годината.
Ден след като Ноле спечели 24-та титла от Големия шлем хвана самолета и отпътува за Белград. Десетки хиляди отново го посрещнаха на летището, отприщвайки куп емоции не само у Сърбия, но и в целия свят. Ноле заслужава всички тези аплодисменти и ръкопляскания. Та той е номер 1 тенисист. Не само на нашето време, а откакто играта е измислена. Този същият Джокович, който прекарва далеч повече време у родината си за разлика от наш Гришо, имаше ден-два почивка в Сърбия и моментално хвана полета за Валенсия, за да представлява същата тази Сърбия на Купа „Дейвис“.
Алекс Лазаров преди няколко дни го каза: „За да си голям шампион, първо трябва да си голям човек“. Приоритети бе, хора, приоритети. За единия приоритет е чики-рики във Франкфурт, за другия да играе за Сърбия. Единият не получи нищо от родината си и реши, че не е нужно нищо да ? дава. Другият получава любов и признание от сънародниците си и е решил, че трябва да дава още повече.
Та да, затова казвам: Да живее Сърбия! Държава с по-малка площ, идентичен брой населяващи я и с почти същата съдба като нас през последните векове. Разделя ни една граница, а всъщност сме на различни планети. Едните пазят традициите, ценностите си и се подкрепят в добро и в лошо, другите не вярват дори на майка си, камо ли на някой минувач на улицата. Разединени, уморени и все нямащи време един за друг. Всеки се оправя сам за себе си и подрежда приоритетите си. Така, както не бива да се сърдим на Гришо, така нека не си се сърдим и след 50 години, когато тук няма да има почти нищо. И когато най-вероятно няма да се говори на български.
