Дълго време се чудих дали има смисъл изобщо да се пише нещо по темата ЦСКА. Хората казват, че утрото е по-мъдо от вечерта и затова в часовете след мача си рекох, че ще изчакам. Не съм бил афектиран, нито ядосан. И именно това е най-жалкото в цялата история… Най-великият български клуб, който дълги години носеше радост и тъга на милионите си привърженици, от много веме насам носи само и единствено отчаяние. А отчаянието няма как да не доведе до безразличие. Точно както ръководство, спортно-технически отдел и играчи се отнасят към феновете.
Проблемът не бе в загубата. ЦСКА е губил от далеч по-смешни противници в европейски клубни турнири. За съжаление, едва ли ще е и за последно. Не знам дали Сепси заслужаваше победата, но съм убеден, че ЦСКА не заслужаваше дори равенство. За пореден път играчите в червено напълниха гащите от хората по трибуните. Стремглавото пропадане на отбор и клуб се засилва с всеки изминал ден и никакви приказки за нов и модерен стадион и празни обещания от типа „ще дадем всичко от себе си, момчетата се старят, тренираме здраво, не се предаваме“ няма да оправят ситуацията.
Никой вече не вярва на тези глупости. Бавно, но сигурно, ЦСКА се превръща в отбор със средняшки манталитет. Вече е норма феновете да са разочаровани преди, по време и след края на мача. Без значение дали играеш срещу Хебър, Сепси или Горно Нанадолнище.
Поредно лято, в което бяха доведени куп чужденци, които евентуално да направят няколко силни мача и да бъдат продадени на печалба. Покрай река Осъм това си е бизнес модел. 7 години по-късно не знам дали ЦСКА е Литекс, но София продължава да не е Ловеч. Жалко, че разни хора не го разбират, а други си затварят очите за едната заплата.
Микрешкият феодал, който в продължение на две десетилетия бе пръв на село, не може да отлепи от последното място в града. Миниатюрното и печелбарско мислене не вирее в „Борисовата градина“. А дори да вирее, мястото му със сигурност не е там. Отбор с двама-трима българи сред титулярите, без функционираща школа и с много съмнителни трансферни гурута и мениджъри, които уж „не работеха вече в клуба“. Жалко, но факт!
ЦСКА имаше 1 точен удар за целия мач. Той дойде през първото полувреме, а топката едвам-едвам се дотъркаля до вратаря на Сепси. За цяло второ полувреме играчите на Саша Илич не намериха очертанията на вратата на гостите. Как ви се струва, добре ли е? Раздават ли се треньори и играчи в името на клуба, има ли прогрес в играта на ЦСКА? Нормално ли е тримата защитници да си раздават пасове по ширината на игрището и никой да няма ни най-малка представа как да се изнесе топката? Колко топки трябва да се върнат към Густаво Бусато, които да бъдат изчистени безцелно напред? Това футбол ли е или някакъв фарс? Тези хора наистина ли взимат заплати и се водят професионални футболисти и треньори?
Докога 99% от центриранията от корнер ще бъдат на височина коляно на първа греда или балонни топки, които не са проблем дори за детски формации? Нормално ли е Саша Илич да продължава да излиза всеки мач с мисълта да не падне, пък напред каквото стане… Нормално ли е да няма грам агресия в действията. Разигравания в центъра, извеждащи подавания, заучени комбинации. Докога Иван Турицов ще бъде изпозлван като бек. Момчето не може нито напред, нито в защита, а те го карат и на двете едновременно. Тибо Вион се справя в дефанзивен план, но напред е тотална скръб. Густаво Бусато опропастява пореден мач, но … има ли изобщо изненадани?
Горните редове се отнасят буквално за всички мачове на ЦСКА от пристигането на Саша Илич. Посредствеността на „Армията“ се шири спокойно още преди сърбинът да дойде, но за година престой, проведена зимна и лятна подготовка човек би очаквал някакъв минимален прогрес. Все пак тези хора „тренират“ и работят всеки ден заедно. Дори в центровете за хора с ментални и физически недъзи след година съвместна работа щеше да има някакво израстване. Но не и в ЦСКА. В ЦСКА е важно трансферите да не спират, да се обикалят топлите дестинации с цел намирането на нов екзотичен магьосник, който по възможност да дойде евтино и да си тръгне за много!
Селският манталитет, който е налегнал ЦСКА доведе дотам, че този отбор вече е гранд само на хартия. И в миналото. Днес няма как да наречем ЦСКА гранд, при положение че за 365 дни треньорът демонстрира страх и неадкеватност, а играчите кюскат топката и се чудят от коя страна да я ритнат. И не, проблемът далеч не е в него. С това качество в състава и Пеп Гуардиола да дойде пак ще е мъка.
Време е хората, които все още милеят за този отбор, да се запитат какво всъщност е бъдещето на клуба? Накъде се е запътил и къде ще се намира след 5 години? Безтегловност, апатия и малодушие се лекуват с твърда ръка и здрава дисциплина. За съжаление, в ЦСКА медици няма…
