6 септември се оказа един от най-специалните дни в живота на Стилиян Петров – един българин, посветил живота си на футбола и на това да прославя България по цял свят. Стенли успя да събере едни от най-големите звезди на българския и световен футбол за благотворителен мач, какъвто в България никога не сме виждали.

Двубоят бе изключително емоционален – от самото начало до самия край. От сълзите на Христо Стоичков заради борещия се с коварна болест Петър Хубчев до сълзите на Стилиян, когато бе изваден от игра, за да получи аплодисментите на феновете и да чуе емоционалното You’ll Never Walk Alone (Ти никога няма да вървиш сам).

В кариерата си Стилиян никога не остана сам, защото дори и в най-тежкия момент – когато бе диагностициран с левкемия, той получи любовта и подкрепата на цяла Великобритания. Всички на Острова застанаха зад него и му вдъхнаха кураж. И сега той отново получи подкрепа от някои свои бивши съотборници и опоненти на терена.

Българските фенове обаче, с малки изключения, оставиха Стилиян сам на 6 септември. Националният стадион бе наполовина пълен, когато всъщност трябва да се пръска по шевовете. Да се извиват опашки и да не могат хора да влязат на стадиона.

Празните седалки бяха изключително обидни към Стилиян, към Мартин, към Бербатов, към Стоичков. Към каузата на благотворителния мач и към това да бъдем добри хора. Българските фенове са непукисти – и това е болезнената истина, която премълчаваме.

Къде бяха агитките на ЦСКА и Левски? Онези фенове, които пълнят националния стадион за мачове на „сини“ и „червени“. Както бе напълнен за мача с Айнтрахт преди няколко седмици. Българските футболни фенове масово нямат култура и от това страда целият български спорт.

Стилиян не заслужаваше този непукизъм на българските фенове. И феновете не заслужават Стилиян.